За нас

Времето на царуване на Луи XVI се свързва с появата на Неокласицизма. За декоративното приложно изкуство това е период, в който се застъпват по-прости и по-малко претрупани дизайнерски мебели. Преливащите извивки и неправилните форми от епохата Рококо отстъпват място на правите линии, симетрията и простотата, познати ни и от преди това – от времето на Краля Слънце. Любопитно е, че срещу стила Рококо във Франция бързо се появяват негативни реакции и мнения, които твърдят, че той е хаотичен и с множество излишни детайли, които не са типични за френската прецизност. Тези негативни течения пледират за „завръщане към добрите вкусове“ и към продължаване на античните естетически и морални ценности. Така бързо се появява носталгия по епохата на Луи XIV – барока, и възникването на френския класицизъм се явява едно логично завръщане към него.

В античните мебели през Неокласицизма се поставя акцент върху правите линии, правите ъгли, характеризират се със сериозност, логичен дизайн, който се движи далеч от нежните извивки на Рококо. Най-характерното за конструктивните детайли на тези мебели е подчинението им на основните класически линии. В типични мотиви отново се превръщат урните, ромбовете, колоните, които имитират римските, правите крака на мебелите, обикновено покрити с розетка. Освен новостите в декорацията като яйцевидните форми и панделките, все още се усеща и влиянието на ренесансовото изкуство, чрез присъствие на елементи като цветя, атрибути на любовта и музикални иструменти. Осезаемо е и присъствието на антични образци като овнешки и лъвски глави и позлатени лаврови венци.
За налагането на този стил обаче, главна роля изиграва не кралят Луи XVI, а неговата съпруга – Мария Антоанета, останала в историята със своята легендарна екстравагантност и трагичен край. Тя изключително много харесала новите идейни течения и обзавела с тях дома си, а цялото парижко общество я последвало. А след това същото направили и редица други държави, сред които Русия, Испания, Германия и Полша, което превърнало епохата в извънредно успешна за френските майстори мебелисти. Тяхно откритие, например, е писалище с разглобяеми крака, което е много удобно при пътуване и експонат от което и до днес се пази в Лувъра.
Столовете от този период имат добре познатата ни днес кръгла форма (която за този момент е новаторство в дизайна им), прави крака и твърди гърбове, без завъртулки или чупки. Различните части са изработени поотделно и не преливат една в друга, както това се случва в епохата Рококо. Подходящи за всяка стая и със елегантен дизайн, който лесно се съчетава с останалия интериор, тези столове са се превърнали във вечна класика – едва ли има съвременно домакинство, в което те да не присъстват.
За първи път през тази епоха се появяват и витрините със стъклени врати, в които могат да се излагат всякакви предмети с висока парична или сантиментална стойност или различни дранкулки. На същия принцип се изработвали и билиотеки със стъклени врати, чрез които на показ се излагали предмети на изкуството. Те най-често се произвеждали в комплект с подходящи писалища.
При масите се появяват трикотьозите – малки масички, предназначени за ръкоделие, чийто плот бил с парапет, за да не падат от там копринените или вълнени кълбета. За трапезарията пък стават характерни махагоновите маси, както и масите с кръгъл плот, които имат голям успех не само в тази, но и в следващата епоха. Новаторска е и формата на триножник, която е създадена едно към едно с римските триножници и се използва не само за маси, но е и удобна за направата на различни декоративни поставки.
Античните мебели в стил Луи XVIса разпространени и сред днешната домашна украса. Заради своята опростеност и елегантност, те са предпочитани от много съвременни домакинства, които по този начин лесно постигат изтънченост, стил и удобство.